Падам на земята с отворени очи.
Дъждът се стича и заличава моите сълзи.
Нямам сили да стана и да продължа,
затова оставам там - в калта.
Бавно и мъчително животът ми се изпарява,
дори слънцето не иска да изгрява.
Дъждът си вали ли, вали,
а аз дори не усещам дали ме боли.
Няма... нищо не усещам...
Дали още съм жива... или не...?!
Дали някой ден ще се надигна от калта
и живота си наново ще изградя?!...
© Кристияна Кръстева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
