aika (Авелина)
55 14
19 ene 2012, 15:14

Нищо не знаеш... 

  Poesía » De amor
919 0 9

Познаваш ме години, но не знаеш,
че вътре в мен различен свят гори,
познаваш ме добре, но пък едва ли знаеш,
че в другия ми свят живееш ти.

Познаваш себе си, но пък едва ли знаеш,
че сладко се усмихваш, като спиш,
познаваш и гласа си,
но не знаеш, че по-сладък е, когато тихичко шептиш.

Не знаеш, че когато полетът на птиците
крещи и предвестява пролетта,
пламъците стават камъни застинали,
ако в този миг не си ме хванал за ръка.

Не знаеш, че крилата на калинките
губят своите малки петънца,
че спират да цъфтят градините,
ако в този миг не си ме хванал за ръка.

Не знаеш, че в пустинята порой вали,
че мога слънцето с устни да допра,
не знаеш колко страшно ме боли,
ако в този миг не си ме хванал за ръка.

Не, не знаеш колко страшно е,
когато си далече,
когато поривът на океана пресуши снега,
не знаеш колко тежко е, че сега не си ме хванал за ръка!

© Авелина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиво
  • Невероятно написано, много красиво ! Поздравления, Александра, че си наблегнала на най-малките и уж незабележими неща, които могат да бъдат най-вдъхновяващите и най-красивите !!!
  • Много хубаво !
  • След римната двойка "знаеш-знаеш" ме загубихте като читател.
    Съжалявам.
  • Красиво. Болката е толкова красива!
  • харесах!
  • Ами хванете се двечките и цял живот се дръжте за рЪка...
  • Ако за мен напи6ат това , цял живот бих дьржала раката ти.Хубаво е!
  • Че хвани я за ръка бе, приятелю! Иначе язък за калинките, язък за градинките... И за поезията - язък!
Propuestas
: ??:??