Нищо не знаеш...
Познаваш ме години, но не знаеш,
че вътре в мен различен свят гори,
познаваш ме добре, но пък едва ли знаеш,
че в другия ми свят живееш ти.
Познаваш себе си, но пък едва ли знаеш,
че сладко се усмихваш, като спиш,
познаваш и гласа си,
но не знаеш, че по-сладък е, когато тихичко шептиш.
Не знаеш, че когато полетът на птиците
крещи и предвестява пролетта,
пламъците стават камъни застинали,
ако в този миг не си ме хванал за ръка.
Не знаеш, че крилата на калинките
губят своите малки петънца,
че спират да цъфтят градините,
ако в този миг не си ме хванал за ръка.
Не знаеш, че в пустинята порой вали,
че мога слънцето с устни да допра,
не знаеш колко страшно ме боли,
ако в този миг не си ме хванал за ръка.
Не, не знаеш колко страшно е,
когато си далече,
когато поривът на океана пресуши снега,
не знаеш колко тежко е, че сега не си ме хванал за ръка!
© Авелина All rights reserved.
