*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо - очите ми в очите ти горят. А точно те - очите ми - къде са? Някъде дали ще заблестят? Невидими са в тъмното очите ми - не ще ги видиш в ничии небеса. В мрака цяла вечност са се скитали, не вярват вече в гръмки чудеса. Аз не съм пленителен - ръцете ми не милват по-различно от на другите. Не съм и обичлив - сърцето ми трудничко излиза от черупката. Ти веднъж я счупи, но не махна милионите отронени парчета. А сърцето ми оголено го клаха, душата ми от болка бе обзета. Но само тъй те можеха да станат здрави, издържливи. Костеливи. Тази нощ затуй не искам смяна - че дори преглъщам свойта горделивост, за да кажа: тия, мойте стихове, дори и само теб да радват, не ще престана - във нощта притихнала - да ги пиша с нежност. Ще открадна от съня дори, за да са истински; от радостта дори, за да са прями. Чети ги и бъди пречистена, откровени са - не са измама.
Поетесо, знаеш колко много страдам, че от сълзи лицето ми дори е бледо. Но недей изгаря ти във мойта клада - просто отстрани ме гледай...
Нямам думи!Сигурно много по-големи на възраст поети, не могат да сътворят такова откровение.
Макар, че се описваш студен и особнак, стиховете ти говорят друго, че си младеж с много богата душевност.
Поздрави за прекрасния стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.