Нищо по-различно в мен*
*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят?
Невидими са в тъмното очите ми -
не ще ги видиш в ничии небеса.
В мрака цяла вечност са се скитали,
не вярват вече в гръмки чудеса.
Аз не съм пленителен - ръцете ми
не милват по-различно от на другите.
Не съм и обичлив - сърцето ми
трудничко излиза от черупката.
Ти веднъж я счупи, но не махна
милионите отронени парчета.
А сърцето ми оголено го клаха,
душата ми от болка бе обзета.
Но само тъй те можеха да станат
здрави, издържливи. Костеливи.
Тази нощ затуй не искам смяна -
че дори преглъщам свойта горделивост,
за да кажа: тия, мойте стихове,
дори и само теб да радват,
не ще престана - във нощта притихнала -
да ги пиша с нежност. Ще открадна
от съня дори, за да са истински;
от радостта дори, за да са прями.
Чети ги и бъди пречистена,
откровени са - не са измама.
Поетесо, знаеш колко много страдам,
че от сълзи лицето ми дори е бледо.
Но недей изгаря ти във мойта клада -
просто отстрани ме гледай...
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят?
Невидими са в тъмното очите ми -
не ще ги видиш в ничии небеса.
В мрака цяла вечност са се скитали,
не вярват вече в гръмки чудеса.
Аз не съм пленителен - ръцете ми
не милват по-различно от на другите.
Не съм и обичлив - сърцето ми
трудничко излиза от черупката.
Ти веднъж я счупи, но не махна
милионите отронени парчета.
А сърцето ми оголено го клаха,
душата ми от болка бе обзета.
Но само тъй те можеха да станат
здрави, издържливи. Костеливи.
Тази нощ затуй не искам смяна -
че дори преглъщам свойта горделивост,
за да кажа: тия, мойте стихове,
дори и само теб да радват,
не ще престана - във нощта притихнала -
да ги пиша с нежност. Ще открадна
от съня дори, за да са истински;
от радостта дори, за да са прями.
Чети ги и бъди пречистена,
откровени са - не са измама.
Поетесо, знаеш колко много страдам,
че от сълзи лицето ми дори е бледо.
Но недей изгаря ти във мойта клада -
просто отстрани ме гледай...
© Валери Шуманов All rights reserved.
