Но...
Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен.
Аз съм момичето, което зяпа отстрани.
Скритата ранена птица във гората.
Вятърът, който е забравил да шуми.
И изгубена вълна. Която ти бяга.
Шепотът е толкова силен...
Дори скрита у дома, те докосвам.
Как ли се влюби в мен...
Но знам, че съм омагьосана!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Гаврил, очарователен коментар - малко особен, усмихващ, накара ме да видя стихотворението от интересна страна. Цвети, радвам се, че намираш красота тук Мисана, щастлива съм, че съм те докоснала. Благодаря ви!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
