Но...
Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен.
Аз съм момичето, което зяпа отстрани.
Скритата ранена птица във гората.
Вятърът, който е забравил да шуми.
И изгубена вълна. Която ти бяга.
Шепотът е толкова силен...
Дори скрита у дома, те докосвам.
Как ли се влюби в мен...
Но знам, че съм омагьосана!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Гаврил, очарователен коментар - малко особен, усмихващ, накара ме да видя стихотворението от интересна страна. Цвети, радвам се, че намираш красота тук Мисана, щастлива съм, че съм те докоснала. Благодаря ви!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
