5.12.2015 г., 21:01

Но...

Поезия » Любовна

552 0 6

Но...

Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен.

Аз съм момичето, което зяпа отстрани.
Скритата ранена птица във гората.
Вятърът, който е забравил да шуми.
И изгубена вълна. Която ти бяга.

Шепотът е толкова силен...
Дори скрита у дома, те докосвам.
Как ли се влюби в мен...

Но знам, че съм омагьосана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Йоана, споделям мнението на Цвети!!!
"Дори скрита у дома те докосвам.
...,омагьосана!"...

2015-12-19T20:23:20+02:00
limeruna (Йоана)

Ел...

2015-12-15T17:45:43+02:00
limeruna (Йоана)

Трогвате ме Гаврил, очарователен коментар - малко особен, усмихващ, накара ме да видя стихотворението от интересна страна. Цвети, радвам се, че намираш красота тук Мисана, щастлива съм, че съм те докоснала. Благодаря ви!

2015-12-09T19:46:58+02:00
Burns

Тъгата надделява в този колаж от емоции, но не засенчва останалите цветове от палитрата. Палитра? Да, има и бои.

Има едно разкъсване между текста и последния ред. За мен обаче, то служи за подсилване.
Поздрави от мен!

2015-12-06T14:41:55+02:00
nezemna (Неземна)

Всички се влюбват в омагьосаните!!! Красиво!!!

2015-12-05T21:32:11+02:00