5.12.2015 г., 21:01 ч.
Но...
Но...
Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен.
Аз съм момичето, което зяпа отстрани.
Скритата ранена птица във гората.
Вятърът, който е забравил да шуми.
И изгубена вълна. Която ти бяга.
Шепотът е толкова силен...
Дори скрита у дома, те докосвам.
Как ли се влюби в мен...
Но знам, че съм омагьосана!
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ел...
-
Трогвате ме Гаврил, очарователен коментар - малко особен, усмихващ, накара ме да видя стихотворението от интересна страна. Цвети, радвам се, че намираш красота тук Мисана, щастлива съм, че съм те докоснала. Благодаря ви!
-
Тъгата надделява в този колаж от емоции, но не засенчва останалите цветове от палитрата. Палитра? Да, има и бои.
Има едно разкъсване между текста и последния ред. За мен обаче, то служи за подсилване.
Поздрави от мен! -
Всички се влюбват в омагьосаните!!! Красиво!!!
-
Нежна и докосваща миниатюра с много силно чувство, стаено в нея!
Поздравявам те за лириката, Лимеруна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Дори скрита у дома те докосвам.
...,омагьосана!"...