Dec 5, 2015, 9:01 PM

Но... 

  Poetry » Love
406 0 6

Но...


Аз нищо не съм.
Как ли се влюби в мен.
Не зная що е любов...
Не тичам по брега И разпенен.

Аз съм момичето, което зяпа отстрани.
Скритата ранена птица във гората.
Вятърът, който е забравил да шуми.
И изгубена вълна. Която ти бяга.

Шепотът е толкова силен...
Дори скрита у дома, те докосвам.
Как ли се влюби в мен...

 


Но знам, че съм омагьосана!

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Йоана, споделям мнението на Цвети!!!
    "Дори скрита у дома те докосвам.
    ...,омагьосана!"...
  • Ел...
  • Трогвате ме Гаврил, очарователен коментар - малко особен, усмихващ, накара ме да видя стихотворението от интересна страна. Цвети, радвам се, че намираш красота тук Мисана, щастлива съм, че съм те докоснала. Благодаря ви!
  • Тъгата надделява в този колаж от емоции, но не засенчва останалите цветове от палитрата. Палитра? Да, има и бои.

    Има едно разкъсване между текста и последния ред. За мен обаче, то служи за подсилване.
    Поздрави от мен!
  • Всички се влюбват в омагьосаните!!! Красиво!!!
  • Нежна и докосваща миниатюра с много силно чувство, стаено в нея!
    Поздравявам те за лириката, Лимеруна!
Random works
: ??:??