Самотата има образ на килия 

и търсещи ръце, като безбрежия.

Студена, сякаш кожата на змия. 

Отровна, като глътка безнадежност. 

И мъчна, като болка след раздяла. 

Ужасно смъртоносна. Като изстрел. 

Дълбока, като спомена от рана. 

Отчаяна до мисъл за бесѝло... 

Познавам я до кътните ѝ зъби,

захапала ме чак до бездихание.

Съдба ми е. Най-тежката присъда. 

Да страдам в доживотно наказание. 

И тази нощ ще дойде вместо тебе - 

Тя, с тежките сълзи и със поквара. 

До синьо ще прегръща. Да изстена 

за мигове покойни на пощада... 

Но аз ще протестирам! И неистово 

душата ми ще търси твойте прелести. 

Понеже със ръце самоубийство е,

протегнати към теб, докосвам себе си... 

Стихопат. 

Danny Diester