Но аз ще протестирам!..
Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла.
Ужасно смъртоносна. Като изстрел.
Дълбока, като спомена от рана.
Отчаяна до мисъл за бесѝло...
Познавам я до кътните ѝ зъби,
захапала ме чак до бездихание.
Съдба ми е. Най-тежката присъда.
Да страдам в доживотно наказание.
И тази нощ ще дойде вместо тебе -
Тя, с тежките сълзи и със поквара.
До синьо ще прегръща. Да изстена
за мигове покойни на пощада...
Но аз ще протестирам! И неистово
душата ми ще търси твойте прелести.
Понеже със ръце самоубийство е,
протегнати към теб, докосвам себе си...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
