Но аз ще протестирам!..
Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла.
Ужасно смъртоносна. Като изстрел.
Дълбока, като спомена от рана.
Отчаяна до мисъл за бесѝло...
Познавам я до кътните ѝ зъби,
захапала ме чак до бездихание.
Съдба ми е. Най-тежката присъда.
Да страдам в доживотно наказание.
И тази нощ ще дойде вместо тебе -
Тя, с тежките сълзи и със поквара.
До синьо ще прегръща. Да изстена
за мигове покойни на пощада...
Но аз ще протестирам! И неистово
душата ми ще търси твойте прелести.
Понеже със ръце самоубийство е,
протегнати към теб, докосвам себе си...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
