Но целуваш друго
Идваш ти с усмивка лесно разгадана,
със цветя от рози, също като него... а целуваш друго.
Носиш риза, цветна, силно разкопчана
и парфюм не слагаш, също като него... а целуваш друго.
Аз защо ли все мечтая и сърцето да обсебиш също като него...
Но целуваш друго!
Не, недей, недей да ми приличаш
ти на онзи, който не обичам.
Не, не ща да чувам думи същи,
казани от тоя, дето се отричам.
Друг бъди! Скрий ти стари рани,
погали сърцето с нови длани.
Да забравя, да не зная кой е той.
Имам нужда аз от нов герой.
Мога лесно спомените да забравя
от червени рози и от цветни ризи... но защо целуваш друго?
Можех всичко лесно да преборя,
стига само малко да приличаш... ала пак целуваш друго.
Сбогом!
Просто запази онази нощ, когато любих те така, сякаш любя него.
...Тогава ти не ме целуваше...
© Гихйх Фхлкйхо Todos los derechos reservados