Но целуваш друго
Идваш ти с усмивка лесно разгадана,
със цветя от рози, също като него... а целуваш друго.
Носиш риза, цветна, силно разкопчана
и парфюм не слагаш, също като него... а целуваш друго.
Аз защо ли все мечтая и сърцето да обсебиш също като него...
Но целуваш друго!
Не, недей, недей да ми приличаш
ти на онзи, който не обичам.
Не, не ща да чувам думи същи,
казани от тоя, дето се отричам.
Друг бъди! Скрий ти стари рани, ...