19 oct 2011, 11:17

Но дали е така...

  Poesía » Otra
1.4K 1 33
"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев

Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам.
И виж как у мене
се роят светове от мечти.

Нека има слънца и вселени –
и от изгрев до залез край тях
да се раждат и чезнат нетленни
милиони, заченати в грях.

Нека има любов и омраза –
в този сблъсък узрява светът.
Нека всички родени да знаят:
няма вечност,
но жив е мигът...

По-добре било нищо да няма!
Но тогава животът ще спре.
Даже двеста слънца да я мамят,
пак Земята от студ ще умре.
.

 


 

  •  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...