19 oct 2011, 11:17

Но дали е така...

  Poesía » Otra
1.4K 1 33
"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев

Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам.
И виж как у мене
се роят светове от мечти.

Нека има слънца и вселени –
и от изгрев до залез край тях
да се раждат и чезнат нетленни
милиони, заченати в грях.

Нека има любов и омраза –
в този сблъсък узрява светът.
Нека всички родени да знаят:
няма вечност,
но жив е мигът...

По-добре било нищо да няма!
Но тогава животът ще спре.
Даже двеста слънца да я мамят,
пак Земята от студ ще умре.
.

 


 

  •  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....