Но дали е така...
за да няма какво да се губи". П. Пенев
Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам.
И виж как у мене
се роят светове от мечти.
Нека има слънца и вселени –
и от изгрев до залез край тях
да се раждат и чезнат нетленни
милиони, заченати в грях.
Нека има любов и омраза –
в този сблъсък узрява светът.
Нека всички родени да знаят:
няма вечност,
но жив е мигът...
По-добре било нищо да няма!
Но тогава животът ще спре.
Даже двеста слънца да я мамят,
пак Земята от студ ще умре.
.
© Елица Ангелова All rights reserved.
