21 ene 2022, 21:28  

Но дръжте се! Мъжката!

  Poesía
379 6 5


От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.

 

А копнежът е скупчен нехайно
на леглото и хлипащо сгушен е.
Премълчаваме женските тайни,
не че има и много за слушане.

 

Кръговрат – ден, вечеря и кухня,
телевизор, c лъжите изкусните...
Сякаш мъжкото его ще рухне,
щом Луна иззад щорите пуснете.

 

Ако рухне – поредно фиаско,
и баналност. Но дръжте се! Мъжката!
Ако спомен душите ви драска
и забива метлата – до дръжката...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели! П.П. Красе, защо трябва да е тъжно? Ти си ми усмивчицата.
  • Ето тук е мъжкото изкуство,.. да не допуснеш метлата, ако ще и да е без дръжка...
  • И все пак мечтите оцеляват,
    макар повити във илюзия...
    Надеждата зад ъгъла остава.
    А нейде страда поет без муза!
  • Човек живее в илюзиите и когато реалността го върне на земята го достигат драмата и фиаското, макар че и тук баналността не е изключение. Мъжеството обикновено се свързва с мъжете, но и жените го притежават, а има мъже, които изобщо не можем да свържем дори с представата за мъжество. Всяка епоха внася ново разбиране за човешките качества изобщо.
  • " А копнежът е скупчен нехайно
    на леглото и хлипащо сгушен е"!!!👏
    Красива метафоричност, Наде!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...