21 ene 2022, 21:28  

Но дръжте се! Мъжката!

  Poesía
378 6 5


От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.

 

А копнежът е скупчен нехайно
на леглото и хлипащо сгушен е.
Премълчаваме женските тайни,
не че има и много за слушане.

 

Кръговрат – ден, вечеря и кухня,
телевизор, c лъжите изкусните...
Сякаш мъжкото его ще рухне,
щом Луна иззад щорите пуснете.

 

Ако рухне – поредно фиаско,
и баналност. Но дръжте се! Мъжката!
Ако спомен душите ви драска
и забива метлата – до дръжката...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели! П.П. Красе, защо трябва да е тъжно? Ти си ми усмивчицата.
  • Ето тук е мъжкото изкуство,.. да не допуснеш метлата, ако ще и да е без дръжка...
  • И все пак мечтите оцеляват,
    макар повити във илюзия...
    Надеждата зад ъгъла остава.
    А нейде страда поет без муза!
  • Човек живее в илюзиите и когато реалността го върне на земята го достигат драмата и фиаското, макар че и тук баналността не е изключение. Мъжеството обикновено се свързва с мъжете, но и жените го притежават, а има мъже, които изобщо не можем да свържем дори с представата за мъжество. Всяка епоха внася ново разбиране за човешките качества изобщо.
  • " А копнежът е скупчен нехайно
    на леглото и хлипащо сгушен е"!!!👏
    Красива метафоричност, Наде!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...