Но дръжте се! Мъжката!
От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.
А копнежът е скупчен нехайно
на леглото и хлипащо сгушен е.
Премълчаваме женските тайни,
не че има и много за слушане.
Кръговрат – ден, вечеря и кухня,
телевизор, c лъжите изкусните...
Сякаш мъжкото его ще рухне,
щом Луна иззад щорите пуснете.
Ако рухне – поредно фиаско,
и баналност. Но дръжте се! Мъжката!
Ако спомен душите ви драска
и забива метлата – до дръжката...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
