Jan 21, 2022, 9:28 PM  

Но дръжте се! Мъжката! 

  Poetry
225 6 5


От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.

 

А копнежът е скупчен нехайно
на леглото и хлипащо сгушен е.
Премълчаваме женските тайни,
не че има и много за слушане.

 

Кръговрат – ден, вечеря и кухня,
телевизор, c лъжите изкусните...
Сякаш мъжкото его ще рухне,
щом Луна иззад щорите пуснете.

 

Ако рухне – поредно фиаско,
и баналност. Но дръжте се! Мъжката!
Ако спомен душите ви драска
и забива метлата – до дръжката...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, приятели! П.П. Красе, защо трябва да е тъжно? Ти си ми усмивчицата.
  • Ето тук е мъжкото изкуство,.. да не допуснеш метлата, ако ще и да е без дръжка...
  • И все пак мечтите оцеляват,
    макар повити във илюзия...
    Надеждата зад ъгъла остава.
    А нейде страда поет без муза!
  • Човек живее в илюзиите и когато реалността го върне на земята го достигат драмата и фиаското, макар че и тук баналността не е изключение. Мъжеството обикновено се свързва с мъжете, но и жените го притежават, а има мъже, които изобщо не можем да свържем дори с представата за мъжество. Всяка епоха внася ново разбиране за човешките качества изобщо.
  • " А копнежът е скупчен нехайно
    на леглото и хлипащо сгушен е"!!!👏
    Красива метафоричност, Наде!
Random works
: ??:??