1 may 2014, 20:11

Но как се кая в този час 

  Poesía » De amor
738 0 7

 

 

Тъй както цвят на розов храст

от път възпира всеки млад.

И аз в уханната си власт

обгърнах го в омаен ад.

 

Чувствата ми разискрени

друг никой не успя да спре.

Да сме двама притаени,

щом длани в моите опре.

 

Но как се кая в този час

сред коси от нежна свила.

Че в грешник го превърнах аз

силите му жадно пила.

 

И стене път неизвървян,

в лилаво нощта разцъфна.

А тук-там грях е разпилян,

любовта за край ми махна.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??