Но как се кая в този час
Тъй както цвят на розов храст
от път възпира всеки млад.
И аз в уханната си власт
обгърнах го в омаен ад.
Чувствата ми разискрени
друг никой не успя да спре.
Да сме двама притаени,
щом длани в моите опре.
Но как се кая в този час
сред коси от нежна свила.
Че в грешник го превърнах аз
силите му жадно пила.
И стене път неизвървян,
в лилаво нощта разцъфна.
А тук-там грях е разпилян,
любовта за край ми махна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
