May 1, 2014, 8:11 PM

Но как се кая в този час 

  Poetry » Love
696 0 7

 

 

Тъй както цвят на розов храст

от път възпира всеки млад.

И аз в уханната си власт

обгърнах го в омаен ад.

 

Чувствата ми разискрени

друг никой не успя да спре.

Да сме двама притаени,

щом длани в моите опре.

 

Но как се кая в този час

сред коси от нежна свила.

Че в грешник го превърнах аз

силите му жадно пила.

 

И стене път неизвървян,

в лилаво нощта разцъфна.

А тук-там грях е разпилян,

любовта за край ми махна.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??