Тъй както цвят на розов храст
от път възпира всеки млад.
И аз в уханната си власт
обгърнах го в омаен ад.
Чувствата ми разискрени
друг никой не успя да спре.
Да сме двама притаени,
щом длани в моите опре.
Но как се кая в този час
сред коси от нежна свила.
Че в грешник го превърнах аз
силите му жадно пила.
И стене път неизвървян,
в лилаво нощта разцъфна.
А тук-там грях е разпилян,
любовта за край ми махна.
© Светла Асенова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
