Хей човече жално,

хей човече във дъжда

гледаш минувачите печално

вяло клюмайки с глава.

Спомняш си за миналото време

спомени в главата се въртят

спомена е като бреме

щом е тъжен и без цвят.

Но кажи какво се случи

ударен бе с бърдуче

или някакво си куче

с бой и ругатни обучи

неее… ти беше много трайно

завладян от битие безкрайно

и умувайки над смисъла велик

се изправи като борсов бик.

Погледа посоките смени,

старите клишета с нови замени

и напредвайки със две напред едно назад

затръби съдбовния обрат.

После даде му отбой

като крастав куц копой

който крие се във храсталака

без събитията да изчака.

Знам че ти не си то тия

дето търсят все кирия

имайки нагласа

бъркат в чужда каса

лакоми вендузи

мляскат със подути бузи.

Ти си този дето има

сила и сърце за трима,

 зиме ходи гол и бос,

манджата му е без сос

няма косъм на главата

хлопа му дъската…

Хей, човече във дъжда,

Хей, човече жално,

гледаш ме с протегната ръка

просейки нахално.

Нямам аз за теб пари,

нямам аз дори стотинка

по-добре се примири

че си долна животинка.