15 нояб. 2020 г., 20:15

Но какво се случи

756 0 0

Хей човече жално,

хей човече във дъжда

гледаш минувачите печално

вяло клюмайки с глава.

Спомняш си за миналото време

спомени в главата се въртят

спомена е като бреме

щом е тъжен и без цвят.

Но кажи какво се случи

ударен бе с бърдуче

или някакво си куче

с бой и ругатни обучи

неее… ти беше много трайно

завладян от битие безкрайно

и умувайки над смисъла велик

се изправи като борсов бик.

Погледа посоките смени,

старите клишета с нови замени

и напредвайки със две напред едно назад

затръби съдбовния обрат.

После даде му отбой

като крастав куц копой

който крие се във храсталака

без събитията да изчака.

Знам че ти не си то тия

дето търсят все кирия

имайки нагласа

бъркат в чужда каса

лакоми вендузи

мляскат със подути бузи.

Ти си този дето има

сила и сърце за трима,

 зиме ходи гол и бос,

манджата му е без сос

няма косъм на главата

хлопа му дъската…

Хей, човече във дъжда,

Хей, човече жално,

гледаш ме с протегната ръка

просейки нахално.

Нямам аз за теб пари,

нямам аз дори стотинка

по-добре се примири

че си долна животинка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Клажер от Килиджевци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...