17 abr 2019, 8:05  

Защо е таз тревога?

  Poesía » Civil
1.8K 5 9

Обръгнали са те до ента степен,

обраснали са техните души

и само пред лика си достолепен

се спират със усмихнати очи.

 

И можеш ли на тях да имаш вяра?

Със сигурност постигнаха това -

събудиха от дълбините звяра,

от тъмното на нашата душа!

 

Най-важната ни цел - да оцелеем -

с години връща ни назад, назад...

А ние трябва псалми да им пеем,

че ги похвалил някой в ЕС-доклад!

 

И днес народът крета в изнемога,

затъва в дългове и нищета.

Те чудят се: "Защо е таз тревога?

Наред е всичко – мир  и красота!”

 

Престъпност, далавери, бедност, здраве –

проблемите ни кой да ги реши?

Стъписан е народът – що да прави? -

но кой от тях в това ще убедиш?

 

Дори с апломб ни убеждават вещо

как всичко е съвсем, съвсем  наред,

че мислим: Ние ли сме нещо в грешка,

или умът  ни вече не е в ред?

 

Пак билбордовете ще засветят,

ще се усмихват техните  лица.

Омръзнали до втръсване портрети

ще „украсят” стени, училищá!

 

Пък утре ти  пред изборната урна,

мисли, за кой гласа си ще дадеш!

Почти като в домашната ти фурна –

каквото си опекъл,  ще ядеш!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наде, Силвия, Лидия, Носталгия, Васе, Стойчо, Гавраиле и Веси, благодаря, че прочетохте творбата ,коментирахте и гласувахте!...Благодаря и на поставилите я в "любими"!...
  • Споделям напълно. Поздравления за позицията!
  • Роби,нищо ново под слънцето!
  • Е, крайно време е да вземем съдбата си в ръце! Трябва да се гласува,но не е ли обида към обществото да ни оценяват като болшинство от дебили?!
    Така трябва да избираме, че да докажем обратното на самозабравилите се нотабили!
    Чудесна поезия!
  • Много вярно.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...