17 abr 2019, 8:05  

Защо е таз тревога?

  Poesía » Civil
1.8K 5 9

Обръгнали са те до ента степен,

обраснали са техните души

и само пред лика си достолепен

се спират със усмихнати очи.

 

И можеш ли на тях да имаш вяра?

Със сигурност постигнаха това -

събудиха от дълбините звяра,

от тъмното на нашата душа!

 

Най-важната ни цел - да оцелеем -

с години връща ни назад, назад...

А ние трябва псалми да им пеем,

че ги похвалил някой в ЕС-доклад!

 

И днес народът крета в изнемога,

затъва в дългове и нищета.

Те чудят се: "Защо е таз тревога?

Наред е всичко – мир  и красота!”

 

Престъпност, далавери, бедност, здраве –

проблемите ни кой да ги реши?

Стъписан е народът – що да прави? -

но кой от тях в това ще убедиш?

 

Дори с апломб ни убеждават вещо

как всичко е съвсем, съвсем  наред,

че мислим: Ние ли сме нещо в грешка,

или умът  ни вече не е в ред?

 

Пак билбордовете ще засветят,

ще се усмихват техните  лица.

Омръзнали до втръсване портрети

ще „украсят” стени, училищá!

 

Пък утре ти  пред изборната урна,

мисли, за кой гласа си ще дадеш!

Почти като в домашната ти фурна –

каквото си опекъл,  ще ядеш!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наде, Силвия, Лидия, Носталгия, Васе, Стойчо, Гавраиле и Веси, благодаря, че прочетохте творбата ,коментирахте и гласувахте!...Благодаря и на поставилите я в "любими"!...
  • Споделям напълно. Поздравления за позицията!
  • Роби,нищо ново под слънцето!
  • Е, крайно време е да вземем съдбата си в ръце! Трябва да се гласува,но не е ли обида към обществото да ни оценяват като болшинство от дебили?!
    Така трябва да избираме, че да докажем обратното на самозабравилите се нотабили!
    Чудесна поезия!
  • Много вярно.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...