17.04.2019 г., 8:05  

Защо е таз тревога?

1.8K 5 9

Обръгнали са те до ента степен,

обраснали са техните души

и само пред лика си достолепен

се спират със усмихнати очи.

 

И можеш ли на тях да имаш вяра?

Със сигурност постигнаха това -

събудиха от дълбините звяра,

от тъмното на нашата душа!

 

Най-важната ни цел - да оцелеем -

с години връща ни назад, назад...

А ние трябва псалми да им пеем,

че ги похвалил някой в ЕС-доклад!

 

И днес народът крета в изнемога,

затъва в дългове и нищета.

Те чудят се: "Защо е таз тревога?

Наред е всичко – мир  и красота!”

 

Престъпност, далавери, бедност, здраве –

проблемите ни кой да ги реши?

Стъписан е народът – що да прави? -

но кой от тях в това ще убедиш?

 

Дори с апломб ни убеждават вещо

как всичко е съвсем, съвсем  наред,

че мислим: Ние ли сме нещо в грешка,

или умът  ни вече не е в ред?

 

Пак билбордовете ще засветят,

ще се усмихват техните  лица.

Омръзнали до втръсване портрети

ще „украсят” стени, училищá!

 

Пък утре ти  пред изборната урна,

мисли, за кой гласа си ще дадеш!

Почти като в домашната ти фурна –

каквото си опекъл,  ще ядеш!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде, Силвия, Лидия, Носталгия, Васе, Стойчо, Гавраиле и Веси, благодаря, че прочетохте творбата ,коментирахте и гласувахте!...Благодаря и на поставилите я в "любими"!...
  • Споделям напълно. Поздравления за позицията!
  • Роби,нищо ново под слънцето!
  • Е, крайно време е да вземем съдбата си в ръце! Трябва да се гласува,но не е ли обида към обществото да ни оценяват като болшинство от дебили?!
    Така трябва да избираме, че да докажем обратното на самозабравилите се нотабили!
    Чудесна поезия!
  • Много вярно.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...