Но теб те няма…
Но теб те няма…
По устните все още париш ти,
пръстите ми помнят твойта кожа,
неистово копнеж във мен крещи,
нощите ми режат триста ножа.
Залива ме студената вълна,
от спомените някак заболява,
сред хиляди познати имена,
в сълзите ми едно се разтопява.
Ръцете си протягам в празнота,
но твоя дъх усещам по лицето,
в душата ми се гърчи любовта,
заключена на времето с резето.
Целувка на устата ми горчи,
сърцето ми пронизват триста ножа,
a то успя все пак да ти прости,
но теб те няма, за да ти го кажа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
