Но теб те няма…
Но теб те няма…
По устните все още париш ти,
пръстите ми помнят твойта кожа,
неистово копнеж във мен крещи,
нощите ми режат триста ножа.
Залива ме студената вълна,
от спомените някак заболява,
сред хиляди познати имена,
в сълзите ми едно се разтопява.
Ръцете си протягам в празнота,
но твоя дъх усещам по лицето,
в душата ми се гърчи любовта,
заключена на времето с резето.
Целувка на устата ми горчи,
сърцето ми пронизват триста ножа,
a то успя все пак да ти прости,
но теб те няма, за да ти го кажа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
