1 feb 2016, 8:20

Но Тя е там, не спира да кърви.

  Poesía
841 0 0

Но Тя е там, не спира да кърви.

И болката по пътя си продължава да върви.

Неуморимо достига свойте висоти.

И разкъсва Я в опит да крещи.

 

Но Тя е там, не спира да кърви.

Умира ли?

Във вик за помощ отговаряш Й.

Но този, който дните Й упомрачи,

нима Ти не си?

 

Но Тя е там, не спира да кърви.

Тази, дето нощем Тя не спи.

Тази, дето нощем дави се в сълзи.

Чиято душа неспирно да се мъчи караш Ти.

 

Не ще се избави, вратите са залостени.

Смъртта Я дири по кървавите Й следи.

Как надежди да таи,

че може би ще се спаси?

И тях Ти уби със слова красиви, но лъжи.

 

Плаваш в заливи, заобиколени от мъгли,

вярвайки, че повече не може да се греши.

В произволни посоки водят Те очите, заслепени.

Оставяш се в насоки на сетивата, заблудени.

 

Но лодката Ти отново се разби.

И съдират дървените й трески

Нейната плът и сърцето Й.

Но Тя е още там, стои,

продължава да кърви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...