Но Тя е там, не спира да кърви.

И болката по пътя си продължава да върви.

Неуморимо достига свойте висоти.

И разкъсва Я в опит да крещи.

Но Тя е там, не спира да кърви.

Умира ли?

Във вик за помощ отговаряш Й.

Но този, който дните Й упомрачи,

нима Ти не си?

Но Тя е там, не спира да кърви.

Тази, дето нощем Тя не спи.

Тази, дето нощем дави се в сълзи.

Чиято душа неспирно да се мъчи караш Ти.

Не ще се избави, вратите са залостени.

Смъртта Я дири по кървавите Й следи.

Как надежди да таи,

че може би ще се спаси?

И тях Ти уби със слова красиви, но лъжи.

Плаваш в заливи, заобиколени от мъгли,

вярвайки, че повече не може да се греши.

В произволни посоки водят Те очите, заслепени.

Оставяш се в насоки на сетивата, заблудени.

Но лодката Ти отново се разби.

И съдират дървените й трески

Нейната плът и сърцето Й.

Но Тя е още там, стои,

продължава да кърви...