14 may 2014, 21:32

Но времето минава..

1.1K 0 9

Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,

се сви на малка топка цялата ми обич.

Не можеш да си върнеш доверие изгубено,

не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!

 

Вината на виновните и прошката на силните,

денят, родил надежда, облечена във бяло -

това е всичко истинско, което с тебе имаме,

останалото просто почни го отначало.

 

Обърканите мисли, гневът, роден в безсилие,

изплаканите сълзи от наранено его...

Те няма да ти сбъднат това, което искаше,

те пречат само пътя на пред да гледаш смело.

 

Крадецът щом извика, че някой го краде,

убиец щом кълне се, че всъщност не убива...

По-жалко от това пред себе си поне

да нямаш капка честност, едва ли всъщност има!

 

Но времето минава и станът си тъче,

от утре вече почвам да нося нова риза.

Каквото има още навярно ще тече,

но сух от вир дълбок, уви, не се излиза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мерси -не съм от долюбваните тук ,но това никога не ме е спирало да пиша !
  • Нямам думи! Изненадан съм от твоята поезия, Ралица. Слава богу, че надникна на моята страница, за да разбера, че те има и да прочета творбите ти. Сега е късно да наваксам пропуснатото чрез коментари, но ще следя тепърва онова, което поднасяш. А публикуваното дотук ти прави чест. До скоро...надявам се! Най-висока оценка за творбата ти.
  • Благодаря ,Людмил! Радвам, че посетихте и изказахте своето мнение
  • Авторът е определил за стихотворението категория – любовна. Разбира се, категорията е подходяща, но и други, като гражданска или философска, също биха се вписали успешно, заради есенциалните истини, изобилстващи в стихото. Дори последното четиристишие, само по себе си, е обобщено представяне на характерния за всички ни житейски опит, но са загатнати и поведенчески линии, базирани на този опит. Мога да разсъждавам дълго по смисловото съдържание на творбата, но няма да го направя. Тя говори достатъчно добре. Ще й поставя оценка отличен и заради вложения емоционален заряд, зад който бие едно несъмнено искрено сърце. Оценката ми ще бъде по симпатия, заради непознаването на материята и критериите по които се оценява поетичния изказ. Може би анонимният читател, изявил се като строго „жури” е поставил четворка, именно на споменатите критерии за списване на поезия. Няма как да знам, но ми се струва, че със спестените две единички, той всъщност оцени себе си.
    Рали, съхрани пламъчетата, които зърнах в стихотворението! Нуждаем се от тях.
  • Стихото ми хареса много! Тъжничко е, но е написано чудесно ! Поздрави, отбивай се

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...