May 14, 2014, 9:32 PM

Но времето минава..

  Poetry » Love
1.1K 0 9

Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,

се сви на малка топка цялата ми обич.

Не можеш да си върнеш доверие изгубено,

не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!

 

Вината на виновните и прошката на силните,

денят, родил надежда, облечена във бяло -

това е всичко истинско, което с тебе имаме,

останалото просто почни го отначало.

 

Обърканите мисли, гневът, роден в безсилие,

изплаканите сълзи от наранено его...

Те няма да ти сбъднат това, което искаше,

те пречат само пътя на пред да гледаш смело.

 

Крадецът щом извика, че някой го краде,

убиец щом кълне се, че всъщност не убива...

По-жалко от това пред себе си поне

да нямаш капка честност, едва ли всъщност има!

 

Но времето минава и станът си тъче,

от утре вече почвам да нося нова риза.

Каквото има още навярно ще тече,

но сух от вир дълбок, уви, не се излиза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мерси -не съм от долюбваните тук ,но това никога не ме е спирало да пиша !
  • Нямам думи! Изненадан съм от твоята поезия, Ралица. Слава богу, че надникна на моята страница, за да разбера, че те има и да прочета творбите ти. Сега е късно да наваксам пропуснатото чрез коментари, но ще следя тепърва онова, което поднасяш. А публикуваното дотук ти прави чест. До скоро...надявам се! Най-висока оценка за творбата ти.
  • Благодаря ,Людмил! Радвам, че посетихте и изказахте своето мнение
  • Авторът е определил за стихотворението категория – любовна. Разбира се, категорията е подходяща, но и други, като гражданска или философска, също биха се вписали успешно, заради есенциалните истини, изобилстващи в стихото. Дори последното четиристишие, само по себе си, е обобщено представяне на характерния за всички ни житейски опит, но са загатнати и поведенчески линии, базирани на този опит. Мога да разсъждавам дълго по смисловото съдържание на творбата, но няма да го направя. Тя говори достатъчно добре. Ще й поставя оценка отличен и заради вложения емоционален заряд, зад който бие едно несъмнено искрено сърце. Оценката ми ще бъде по симпатия, заради непознаването на материята и критериите по които се оценява поетичния изказ. Може би анонимният читател, изявил се като строго „жури” е поставил четворка, именно на споменатите критерии за списване на поезия. Няма как да знам, но ми се струва, че със спестените две единички, той всъщност оцени себе си.
    Рали, съхрани пламъчетата, които зърнах в стихотворението! Нуждаем се от тях.
  • Стихото ми хареса много! Тъжничко е, но е написано чудесно ! Поздрави, отбивай се

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...