Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,
се сви на малка топка цялата ми обич.
Не можеш да си върнеш доверие изгубено,
не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!
Вината на виновните и прошката на силните,
денят, родил надежда, облечена във бяло -
това е всичко истинско, което с тебе имаме,
останалото просто почни го отначало.
Обърканите мисли, гневът, роден в безсилие,
изплаканите сълзи от наранено его...
Те няма да ти сбъднат това, което искаше,
те пречат само пътя на пред да гледаш смело. ...