Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,
се сви на малка топка цялата ми обич.
Не можеш да си върнеш доверие изгубено,
не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!
Вината на виновните и прошката на силните,
денят, родил надежда, облечена във бяло -
това е всичко истинско, което с тебе имаме,
останалото просто почни го отначало.
Обърканите мисли, гневът, роден в безсилие,
изплаканите сълзи от наранено его...
Те няма да ти сбъднат това, което искаше,
те пречат само пътя на пред да гледаш смело.
Крадецът щом извика, че някой го краде,
убиец щом кълне се, че всъщност не убива...
По-жалко от това пред себе си поне
да нямаш капка честност, едва ли всъщност има!
Но времето минава и станът си тъче,
от утре вече почвам да нося нова риза.
Каквото има още навярно ще тече,
но сух от вир дълбок, уви, не се излиза!
© Ралица Всички права запазени