14 мая 2014 г., 21:32

Но времето минава..

1.1K 0 9

Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,

се сви на малка топка цялата ми обич.

Не можеш да си върнеш доверие изгубено,

не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!

 

Вината на виновните и прошката на силните,

денят, родил надежда, облечена във бяло -

това е всичко истинско, което с тебе имаме,

останалото просто почни го отначало.

 

Обърканите мисли, гневът, роден в безсилие,

изплаканите сълзи от наранено его...

Те няма да ти сбъднат това, което искаше,

те пречат само пътя на пред да гледаш смело.

 

Крадецът щом извика, че някой го краде,

убиец щом кълне се, че всъщност не убива...

По-жалко от това пред себе си поне

да нямаш капка честност, едва ли всъщност има!

 

Но времето минава и станът си тъче,

от утре вече почвам да нося нова риза.

Каквото има още навярно ще тече,

но сух от вир дълбок, уви, не се излиза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мерси -не съм от долюбваните тук ,но това никога не ме е спирало да пиша !
  • Нямам думи! Изненадан съм от твоята поезия, Ралица. Слава богу, че надникна на моята страница, за да разбера, че те има и да прочета творбите ти. Сега е късно да наваксам пропуснатото чрез коментари, но ще следя тепърва онова, което поднасяш. А публикуваното дотук ти прави чест. До скоро...надявам се! Най-висока оценка за творбата ти.
  • Благодаря ,Людмил! Радвам, че посетихте и изказахте своето мнение
  • Авторът е определил за стихотворението категория – любовна. Разбира се, категорията е подходяща, но и други, като гражданска или философска, също биха се вписали успешно, заради есенциалните истини, изобилстващи в стихото. Дори последното четиристишие, само по себе си, е обобщено представяне на характерния за всички ни житейски опит, но са загатнати и поведенчески линии, базирани на този опит. Мога да разсъждавам дълго по смисловото съдържание на творбата, но няма да го направя. Тя говори достатъчно добре. Ще й поставя оценка отличен и заради вложения емоционален заряд, зад който бие едно несъмнено искрено сърце. Оценката ми ще бъде по симпатия, заради непознаването на материята и критериите по които се оценява поетичния изказ. Може би анонимният читател, изявил се като строго „жури” е поставил четворка, именно на споменатите критерии за списване на поезия. Няма как да знам, но ми се струва, че със спестените две единички, той всъщност оцени себе си.
    Рали, съхрани пламъчетата, които зърнах в стихотворението! Нуждаем се от тях.
  • Стихото ми хареса много! Тъжничко е, но е написано чудесно ! Поздрави, отбивай се

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...