15 abr 2007, 11:27

Но защо ли спомням си за теб ?

  Poesía
841 0 21

Празни обещания -
накрая сълзи!
Непотърсено щастие,
нечути молби!
Няма нужда от безразличие,
нито от ирония в гласа.
Няма нищо накрая на любовта,
на нашата любов видя й се края,
още в миналият век остана,
макар, че в моето сърце -
сякаш във вчерашния ден тя остана!!!
Но не тъжа - повярвай!
За отмъщение от мен,
ти не се надявай!
Но защо ли спомням си за теб сега - не зная...
Но нещо гори във мене още
и така ще си остане то навярно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...