Но защо ли спомням си за теб ?
Празни обещания -
накрая сълзи!
Непотърсено щастие,
нечути молби!
Няма нужда от безразличие,
нито от ирония в гласа.
Няма нищо накрая на любовта,
на нашата любов видя й се края,
още в миналият век остана,
макар, че в моето сърце -
сякаш във вчерашния ден тя остана!!!
Но не тъжа - повярвай!
За отмъщение от мен,
ти не се надявай!
Но защо ли спомням си за теб сега - не зная...
Но нещо гори във мене още
и така ще си остане то навярно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
