Apr 15, 2007, 11:27 AM

Но защо ли спомням си за теб ?

  Poetry
839 0 21

Празни обещания -
накрая сълзи!
Непотърсено щастие,
нечути молби!
Няма нужда от безразличие,
нито от ирония в гласа.
Няма нищо накрая на любовта,
на нашата любов видя й се края,
още в миналият век остана,
макар, че в моето сърце -
сякаш във вчерашния ден тя остана!!!
Но не тъжа - повярвай!
За отмъщение от мен,
ти не се надявай!
Но защо ли спомням си за теб сега - не зная...
Но нещо гори във мене още
и така ще си остане то навярно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...