9 sept 2012, 11:28

Nobody Said It Was Easy 

  Poesía
1996 1 34

Последната преглътната вина,

след краткото (болящо) многоточие.

Не ме вини, такава съм била,

такава и ще бъда, хайде, моля те,

 

вземи обратно сладката нега

от гънките по нежните ми устни.

Не се усмихвам, няма вече как,

да бъда изключение… върви си.

 

А аз ще знам, че няма да съм там,

да видя как на друга си се случил.

Зaщото струваш, колкото си дал

и колкото на болка си се учил.

 

Причините не следват правила,

когато в теб и времето е спряло.

Обичаш ли, ще трябва да си друг...

и нещичко да тупка там, отляво.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво и мъдро! Благодаря за удоволствието от прочита. Прекрасна вечер.
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Вярно е, трябва да тупка...
  • Хареса ми. Мъдро е!
  • Цитираното от вас изречение, може да предизвика много интерпретации, но със сигурност, не и това, което вие сте изтълкували. Има хора, които са само консуматори и искат да получат всичко, без да дадат грамче от себе си. А, в този ред на мисли, защо не и чувства? Вие искате ли да обичате, без да сте обичан?! Да обичаш (пълноценно) е двустранен процес. Тук не става въпрос за очаквания, а за нещо съвсем ествествено. Даваш и получаваш.
  • аз усетих така нещата "СТРУВАШ ТОЛКОВА КОЛКОТО ДАВАШ" в тези стихове и се извинявам за това,че съм породил тези мисли. Колкото до вашия отговор - да има и хора които търгуват със всичко, включително и с чувствата на отсрещния...но знаеш ли на какъв ще попаднеш?
  • "...всъщност трябва ли когато обичаш да знаеш колко ще получиш от отсрещния?" - не разбрах къде сте прочели нещо подобно в произведението, за да предизвика този коментар, но ще отговоря така - А, ако знаеш колко ще получиш от отсрещния, по-малко ли ще го обичаш?!
  • ...всъщност трябва ли когато обичаш да знаеш колко ще получиш от отсрещния?
  • ...след краткото (болящо) многоточие... !!
  • Много, много ми хареса!
  • "Причините не следват правила,
    когато в теб и времето е спряло.
    Обичаш ли, ще трябва да си друг...
    и нещичко да тупка там, отляво."
    * * *
    За жалост ЩE ГО ОСЪЗНАE... ама тогава влака щe e тръгнал, а да стоиш на пeрона и да глeдаш отпътувалият влак... нeйсe, можe би това щe го направи отново ЧОВEК! 6-так!
    * * *
    НЯМА КАК ДА СИ НАПИША ОЦEНКАТА, АВТОРКАТА E ВИНОВНА, ЗАКЛЮЧИЛА СE E ЗАД ДEВEТ СТEНИ... ПРEД ДEСEТА!
  • "Зaщото струваш, колкото си дал
    и колкото на болка си се учил."
    Поздрав!
  • Браво! Бис!
  • Ангар, вероятно защото така съм пожелала!
    Благодаря!
  • Много е хубаво!
    Но както стихотворението е българско (според мене то е гордост за българската поезия), иска ми се и заглавието му да беше българско. Защо си го сложила на английски - защото в българския няма достатъчно изразителни думи ли?
  • Зaщото струваш, колкото си дал
    и колкото на болка си се учил.
    Истинско. Поздрав!
  • Истинско, преживяно !
  • Хареса ми - особено финалът. (:
  • Много е красиво ...............
  • Зaщото струваш, колкото си дал
    и колкото на болка си се учил.
    Болката е твореца в нас , радостта е прахосник ....... Браво за стиха
  • Отдавна не те бях чел и си признавам, че намирам приятна промяна - стихът ти е много по-освободен и разчупен, Креми :
    Понякога е благодатно да се бяга от перфекционизма
  • и нещичко да тупа там отляво...Много ми хареса
  • Страхотно е!
  • Няма разум в любовта
    всичко е пропито с чувства
    и мъката и радостта
    свян и вярност - пошлост блудства

    Браво , добър стих
  • Много ми хареса!А аз ще знам, че няма да съм там,
  • Поздрави, мацко*!
  • "А аз ще знам, че няма да съм там,
    да видя как на друга си се случил.
    Зaщото струваш, колкото си дал
    и колкото на болка си се учил."
  • Интересно, аз пък се учудвам на прозренията ти.

    Благодаря!
  • Интересно! Тук долавям някаква промяна, преди години подреждаше само думи в стихотворна форма, не долавях чувства...
    А тук ме хвана неподготвен...Хареса ми без да си кривя душата!
    Наистина си променила начина, по който виждаш поезията или любовта?...
  • "Зaщото струваш, колкото си дал
    и колкото на болка си се учил"
    !!!
  • "Причините не следват правила"

    А многоточието всъшност си е граница
    между върха на непризнатата вина
    и дъното на сбърканата страница...

    Удоволствие си(но толкова нарядко)
  • Много мъдрост!! Особено това "Защото струваш колкото си дал"...
  • Да обичаш отвъд условното!
  • ♥...
Propuestas
: ??:??