9 sept 2012, 11:28

Nobody Said It Was Easy

  Poesía
2.5K 1 34

Последната преглътната вина,

след краткото (болящо) многоточие.

Не ме вини, такава съм била,

такава и ще бъда, хайде, моля те,

 

вземи обратно сладката нега

от гънките по нежните ми устни.

Не се усмихвам, няма вече как,

да бъда изключение… върви си.

 

А аз ще знам, че няма да съм там,

да видя как на друга си се случил.

Зaщото струваш, колкото си дал

и колкото на болка си се учил.

 

Причините не следват правила,

когато в теб и времето е спряло.

Обичаш ли, ще трябва да си друг...

и нещичко да тупка там, отляво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и мъдро! Благодаря за удоволствието от прочита. Прекрасна вечер.
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Вярно е, трябва да тупка...
  • Хареса ми. Мъдро е!
  • Цитираното от вас изречение, може да предизвика много интерпретации, но със сигурност, не и това, което вие сте изтълкували. Има хора, които са само консуматори и искат да получат всичко, без да дадат грамче от себе си. А, в този ред на мисли, защо не и чувства? Вие искате ли да обичате, без да сте обичан?! Да обичаш (пълноценно) е двустранен процес. Тук не става въпрос за очаквания, а за нещо съвсем ествествено. Даваш и получаваш.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...