13 may 2014, 22:00

Ноември

539 0 4

 

 

Ноември – плитки небеса.

Дълбок, бакърен хребет.

В тревожно-мътни дървеса –

потайно-бистър трепет.

 

Ноември – низ от чудеса

за бездните в очите.

Замах на съскаща коса

в цветята на мечтите.

 

Ноември – рана и балсам

за птицата в душата.

И тих копнеж да бъдеш сам

сред воя на тълпата.

 

Ноември – сън за дълъг сняг.

Куплет – в сълза пречистен.

Вълна – повела те към бряг,

на който няма пристан.

 

Ноември – радост и печал.

Огнище и жарава.

И залез, в който си разбрал,

че малко ти остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми меланхолната нотка и камерното звучене!
  • Изключително ми хареса. Поздрави.
  • Наистина е ноември това...
    Клетият, никой май не го обича...
  • Това стихотворение написах в далечната 1988г. публикувано в сп."Пламък"-кн.12. Не знам защо съм го посветил на месец, който по начало не обичам - нито есента е завършила още, нито зимата е започнала вече. Може би несъзнателно съм предчувствал съдбоносните събития, които се разразиха 11 месеца по късно. Автора

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...