Ноември
Ноември – плитки небеса.
Дълбок, бакърен хребет.
В тревожно-мътни дървеса –
потайно-бистър трепет.
Ноември – низ от чудеса
за бездните в очите.
Замах на съскаща коса
в цветята на мечтите.
Ноември – рана и балсам
за птицата в душата.
И тих копнеж да бъдеш сам
сред воя на тълпата.
Ноември – сън за дълъг сняг.
Куплет – в сълза пречистен.
Вълна – повела те към бряг,
на който няма пристан.
Ноември – радост и печал.
Огнище и жарава.
И залез, в който си разбрал,
че малко ти остава.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
