VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
13.05.2014 г., 22:00 ч.

Ноември 

  Поезия » Философска
356 1 4

 

 

Ноември – плитки небеса.

Дълбок, бакърен хребет.

В тревожно-мътни дървеса –

потайно-бистър трепет.

 

Ноември – низ от чудеса

за бездните в очите.

Замах на съскаща коса

в цветята на мечтите.

 

Ноември – рана и балсам

за птицата в душата.

И тих копнеж да бъдеш сам

сред воя на тълпата.

 

Ноември – сън за дълъг сняг.

Куплет – в сълза пречистен.

Вълна – повела те към бряг,

на който няма пристан.

 

Ноември – радост и печал.

Огнище и жарава.

И залез, в който си разбрал,

че малко ти остава.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хареса ми меланхолната нотка и камерното звучене!
  • Изключително ми хареса. Поздрави.
  • Наистина е ноември това...
    Клетият, никой май не го обича...
  • Това стихотворение написах в далечната 1988г. публикувано в сп."Пламък"-кн.12. Не знам защо съм го посветил на месец, който по начало не обичам - нито есента е завършила още, нито зимата е започнала вече. Може би несъзнателно съм предчувствал съдбоносните събития, които се разразиха 11 месеца по късно. Автора
Предложения
: ??:??