5 nov 2014, 8:00

Ноември

  Poesía
786 0 2

Ноемврийски дъждове
дърветата събличат
Среброкоси ветрове
подир мъглите тичат.

 

Графитено морето
край пристана бушува
и облаци в небето
завихрящо танцуват.

 

И есенно ноември 
във шала си загърнат, 
напомня на декември
със сняг да го прегърне.

 

Във зимната постеля
за малко да се сгуши
и ледената песен
на прага да послуша.

 

И после през листата
на есенните двори
на зимата вратата
усмихнат да отвори.

 

Ангелина Костова
ноември 2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива образност! Хареса ми!
  • Много ведро, въпреки есенно зимната тематика, те кара да се усмихнеш!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...