5.11.2014 г., 8:00

Ноември

785 0 2

Ноемврийски дъждове
дърветата събличат
Среброкоси ветрове
подир мъглите тичат.

 

Графитено морето
край пристана бушува
и облаци в небето
завихрящо танцуват.

 

И есенно ноември 
във шала си загърнат, 
напомня на декември
със сняг да го прегърне.

 

Във зимната постеля
за малко да се сгуши
и ледената песен
на прага да послуша.

 

И после през листата
на есенните двори
на зимата вратата
усмихнат да отвори.

 

Ангелина Костова
ноември 2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива образност! Хареса ми!
  • Много ведро, въпреки есенно зимната тематика, те кара да се усмихнеш!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...