Ноември

Poetry

784 0 2

Ноемврийски дъждове
дърветата събличат
Среброкоси ветрове
подир мъглите тичат.

Графитено морето
край пристана бушува
и облаци в небето
завихрящо танцуват.

И есенно ноември
във шала си загърнат,
напомня на декември
със сняг да го прегърне.

Във зимната постеля
за малко да се сгуши
и ледената песен
на прага да послуша.

И после през листата
на есенните двори
на зимата вратата
усмихнат да отвори.

Ангелина Костова
ноември 2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Avis (Павлина Соколова)

Красива образност! Хареса ми!

2014-11-05T12:54:10+02:00
rumbic (Руми)

Много ведро, въпреки есенно зимната тематика, те кара да се усмихнеш!

2014-11-05T10:00:45+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0