5 нояб. 2014 г., 08:00

Ноември

787 0 2

Ноемврийски дъждове
дърветата събличат
Среброкоси ветрове
подир мъглите тичат.

 

Графитено морето
край пристана бушува
и облаци в небето
завихрящо танцуват.

 

И есенно ноември 
във шала си загърнат, 
напомня на декември
със сняг да го прегърне.

 

Във зимната постеля
за малко да се сгуши
и ледената песен
на прага да послуша.

 

И после през листата
на есенните двори
на зимата вратата
усмихнат да отвори.

 

Ангелина Костова
ноември 2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива образност! Хареса ми!
  • Много ведро, въпреки есенно зимната тематика, те кара да се усмихнеш!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...