19 oct 2021, 19:34

Ноември

  Poesía
977 3 11

Ноември идва с шлифер избелял,

с носталгия и спомени за лято,

със синя риза и с копринен шал

с надежда да разнищи тишината.

Очите му са пълни със сълзи,

и точно затова е най-дъждовен.

Тъгата го подтиска и грози.

Тъгата му тежи като олово.

Отива му балада с чаша ром

наздравица, запалено огнище,

отива му любов и топъл дом
и някой, който да го пренапише.

Да хвърли блясък в хладната му нощ

а в сивия му нрав, парченце лято.

От другата страна на сив и лош

ноември е дори невероятен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...