19 oct 2021, 19:34

Ноември 

  Poesía
595 3 11

Ноември идва с шлифер избелял,

с носталгия и спомени за лято,

със синя риза и с копринен шал

с надежда да разнищи тишината.

Очите му са пълни със сълзи,

и точно затова е най-дъждовен.

Тъгата го подтиска и грози.

Тъгата му тежи като олово.

Отива му балада с чаша ром

наздравица, запалено огнище,

отива му любов и топъл дом
и някой, който да го пренапише.

Да хвърли блясък в хладната му нощ

а в сивия му нрав, парченце лято.

От другата страна на сив и лош

ноември е дори невероятен.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??