mili4ka_ (Милица Игнатова)
111 743
15 nov 2008, 22:40

Ноември 

  Poesía » Del paisaje
1111 0 3

Въздишката бяла скриваш във шала,

миглите топят снежинки,

северен вятър теб те довяла,

снежна кралица, красива и бяла.

 

С длани горещи от пламък на свещи,

изричаш свойта бяла молитва,

гледаш нагоре и търсиш нещо,

а снегът просто пада, заспива.

 

Облаци-пух се простират до тук

и тъй заспиват във нежност,

ти си още навън, чакаща друг,

да разсее ленивата прежност.

 

Устни червени, плътни, засмени,

изричат благославящи слова,

всичко сега е в бели премени,

най-висша, чиста красота.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??