Ноември
Въздишката бяла скриваш във шала,
миглите топят снежинки,
северен вятър теб те довяла,
снежна кралица, красива и бяла.
С длани горещи от пламък на свещи,
изричаш свойта бяла молитва,
гледаш нагоре и търсиш нещо,
а снегът просто пада, заспива.
Облаци-пух се простират до тук
и тъй заспиват във нежност,
ти си още навън, чакаща друг,
да разсее ленивата прежност.
Устни червени, плътни, засмени,
изричат благославящи слова,
всичко сега е в бели премени,
най-висша, чиста красота.
© Милица Игнатова All rights reserved.
