6 jun 2010, 10:26  

Ноември в Осогово

724 0 7

След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано.
Изгърбен е,
като Осоговската планина.
Варди 5-6 козички.
Профучавам край него.
Каква странна птица съм,
на път за Деве баир,
вехти къщички ми се ококорват.
А е пусто наоколо.
Даже Крива река
е отишла да тече
под други мостове.
И снегът е забравил
по ноемврийски да завали,
та тревата се зеленее все още.
Само повитицата
се е скъсала да цъфти
и белеят склоновете на Осогово.

 

 

Публикувано във:

  • Литературен свят,  БРОЙ 139 ЮНИ 2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...