6 июн. 2010 г., 10:26  

Ноември в Осогово

730 0 7

След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано.
Изгърбен е,
като Осоговската планина.
Варди 5-6 козички.
Профучавам край него.
Каква странна птица съм,
на път за Деве баир,
вехти къщички ми се ококорват.
А е пусто наоколо.
Даже Крива река
е отишла да тече
под други мостове.
И снегът е забравил
по ноемврийски да завали,
та тревата се зеленее все още.
Само повитицата
се е скъсала да цъфти
и белеят склоновете на Осогово.

 

 

Публикувано във:

  • Литературен свят,  БРОЙ 139 ЮНИ 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...