6 июн. 2010 г., 10:26  

Ноември в Осогово

719 0 7

След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано.
Изгърбен е,
като Осоговската планина.
Варди 5-6 козички.
Профучавам край него.
Каква странна птица съм,
на път за Деве баир,
вехти къщички ми се ококорват.
А е пусто наоколо.
Даже Крива река
е отишла да тече
под други мостове.
И снегът е забравил
по ноемврийски да завали,
та тревата се зеленее все още.
Само повитицата
се е скъсала да цъфти
и белеят склоновете на Осогово.

 

 

Публикувано във:

  • Литературен свят,  БРОЙ 139 ЮНИ 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...