6.06.2010 г., 10:26  

Ноември в Осогово

722 0 7

След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано.
Изгърбен е,
като Осоговската планина.
Варди 5-6 козички.
Профучавам край него.
Каква странна птица съм,
на път за Деве баир,
вехти къщички ми се ококорват.
А е пусто наоколо.
Даже Крива река
е отишла да тече
под други мостове.
И снегът е забравил
по ноемврийски да завали,
та тревата се зеленее все още.
Само повитицата
се е скъсала да цъфти
и белеят склоновете на Осогово.

 

 

Публикувано във:

  • Литературен свят,  БРОЙ 139 ЮНИ 2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...