6.06.2010 г., 10:26  

Ноември в Осогово

723 0 7

След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано.
Изгърбен е,
като Осоговската планина.
Варди 5-6 козички.
Профучавам край него.
Каква странна птица съм,
на път за Деве баир,
вехти къщички ми се ококорват.
А е пусто наоколо.
Даже Крива река
е отишла да тече
под други мостове.
И снегът е забравил
по ноемврийски да завали,
та тревата се зеленее все още.
Само повитицата
се е скъсала да цъфти
и белеят склоновете на Осогово.

 

 

Публикувано във:

  • Литературен свят,  БРОЙ 139 ЮНИ 2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...