Ноември в София

Кiara (Киара)
182 300

6 may 2006, 10:58

Poesía

661 0 2

Самотни капки дъжд

почукват по мръсния прозорец.

Препълнен пепелник и сив следобед.

Замислям се - вали, май твърде често...

Дори след месец, след ноември

отново ще вали.

Прозореца отсреща

отново ще е тъй самотен.

И сякъш искам да загърми.

И облакът да срещне своя облак.

Тъй както чакам с дни

за остаряла среща,

странен спомен.

Да се разтвори сивото небе,

деня за миг да бъде светъл.

Да имам сили да ме боли

и от очите ми да завалят

забравените грешки.

И май, че пуши ми се днес.

Дори сега,

когато пепелника е изчезнал.

Когато липсва сивотата в този ден,

когато и в прозореца отсреща свети.

И чувам...............пустота.

Отдавна вече облака не лее сълзи.

Но в мен все още има топлинка,

която диша, бие

в такт с изречените думи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.