Kamella (Камелия Христова)
3 6
30 dic 2009, 23:24

Ноктюрно 

  Poesía
866 0 11

                                               Н О К Т Ю Р Н О

 

В прозореца ми плаче дъжд,

безмълвно разговарям с тишината...

И колко странно - в мене изведнъж

потрепна струната позната...

Заслушах се в зовящия ù глас

като магия тайнствен и чудесен,

покорно се предадох в тая власт

събудила стиха на мойта песен.

Започнах да се стапям. Ей така!

Но не изчезнах - само се разтворих

в небе лазурно, в блеснала роса...

С гласа на влюбените заговорих.

Превърнах се във птица среброкрила.

Във нимба бял на плиснала вълна.

В лозница кръшна, тежък плод родила,

в сподавен вик на любена жена...

Във болка се превърнах, в гняв и радост,

във топла ласка и във снежна мъка,

превърнах се във среща и разлъка...

 

В прозореца ми плаче кротко дъжд.

Безмълвно разговарям с тишината.

 

                                                               Камелла

© Камелия Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??