30 dic 2009, 23:24

Ноктюрно

  Poesía
1K 0 11

                                               Н О К Т Ю Р Н О

 

В прозореца ми плаче дъжд,

безмълвно разговарям с тишината...

И колко странно - в мене изведнъж

потрепна струната позната...

Заслушах се в зовящия ù глас

като магия тайнствен и чудесен,

покорно се предадох в тая власт

събудила стиха на мойта песен.

Започнах да се стапям. Ей така!

Но не изчезнах - само се разтворих

в небе лазурно, в блеснала роса...

С гласа на влюбените заговорих.

Превърнах се във птица среброкрила.

Във нимба бял на плиснала вълна.

В лозница кръшна, тежък плод родила,

в сподавен вик на любена жена...

Във болка се превърнах, в гняв и радост,

във топла ласка и във снежна мъка,

превърнах се във среща и разлъка...

 

В прозореца ми плаче кротко дъжд.

Безмълвно разговарям с тишината.

 

                                                               Камелла

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В лозница кръшна, тежък плод родила,
    в сподавен вик на любена жена...
    Във болка се превърнах, в гняв и радост,
    във топла ласка и във снежна мъка,
    превърнах се във среща и разлъка..."

    Добре дошла, Камелла!!!*

  • Да, Ками, съгласен съм с останалите мнения. Чудесно е.
  • Много красиво пишеш....
  • "Във болка се превърнах, в гняв и радост,
    във топла ласка и във снежна мъка,
    превърнах се във среща и разлъка..."

    Поздрав за съдържателния стих!
  • "В прозореца ми плаче кротко дъжд.
    Безмълвно разговарям с тишината"
    Прекрасно си поговорила с нея!!!
    Хубаво е за всички, че вече си събрала смелост да пишеш!
    Прави го и следващата година!
    Късмет!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...